уволнил

Речник на българския език

1. уволнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уволнил е производна форма на уволня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уволнил — мин. деят. св. прич. м. р.

уволнил е производна форма на уволня (мин. деят. св. прич. м. р.).