увисвало си

Речник на българския език

1. увисвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

увисвало си е производна форма на увисвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. увисвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

увисвало си е производна форма на увисвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. увисвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

увисвало си е производна форма на увисвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).