увирахте

Речник на българския език

1. увирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

увирахте е производна форма на увирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. увирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

увирахте е производна форма на увирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).