увираха

Речник на българския език

1. увираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

увираха е производна форма на увирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. увираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

увираха е производна форма на увирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).