увирал е

Речник на българския език

1. увирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увирал е е производна форма на увирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. увирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увирал е е производна форма на увирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. увирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увирал е е производна форма на увирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).