увирало

Речник на българския език

1. увирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увирало е производна форма на увирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. увирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увирало е производна форма на увирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. увирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

увирало е производна форма на увирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. увирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

увирало е производна форма на увирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).