увирали

Речник на българския език

1. увирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

увирали е производна форма на увирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. увирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

увирали е производна форма на увирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. увирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

увирали е производна форма на увирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. увирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

увирали е производна форма на увирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).