увирала

Речник на българския език

1. увирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

увирала е производна форма на увирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. увирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

увирала е производна форма на увирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. увирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

увирала е производна форма на увирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. увирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

увирала е производна форма на увирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).