увирал

Речник на българския език

1. увирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увирал е производна форма на увирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. увирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увирал е производна форма на увирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. увирал — мин. деят. св. прич. м. р.

увирал е производна форма на увирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. увирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

увирал е производна форма на увирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).