увира

Речник на българския език

1. увира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

увира е производна форма на увирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. увира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

увира е производна форма на увирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. увира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

увира е производна форма на увирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).