увил съм

Речник на българския език

1. увил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

увил съм е производна форма на увия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. увил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

увил съм е производна форма на увия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).