увило

Речник на българския език

1. увило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увило е производна форма на увия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. увило — мин. деят. св. прич. ср. р.

увило е производна форма на увия (мин. деят. св. прич. ср. р.).