увила съм

Речник на българския език

1. увила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

увила съм е производна форма на увия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. увила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

увила съм е производна форма на увия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).