увила е

Речник на българския език

1. увила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

увила е е производна форма на увия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. увила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

увила е е производна форма на увия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).