увиело

Речник на българския език

1. увиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увиело е производна форма на увия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. увиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

увиело е производна форма на увия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).