увиел

Речник на българския език

1. увиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увиел е производна форма на увия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. увиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

увиел е производна форма на увия (мин. деят. несв. прич. м. р.).