увехнела

Речник на българския език

1. увехнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

увехнела е производна форма на увехна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. увехнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

увехнела е производна форма на увехна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).