увесил съм

Речник на българския език

1. увесил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

увесил съм е производна форма на увеся (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. увесил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

увесил съм е производна форма на увеся (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).