увесил си

Речник на българския език

1. увесил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

увесил си е производна форма на увеся (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. увесил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

увесил си е производна форма на увеся (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).