увесило си

Речник на българския език

1. увесило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

увесило си е производна форма на увеся (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. увесило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

увесило си е производна форма на увеся (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).