увесило е

Речник на българския език

1. увесило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увесило е е производна форма на увеся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. увесило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увесило е е производна форма на увеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).