увенчаваха

Речник на българския език

1. увенчаваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

увенчаваха е производна форма на увенчавам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. увенчаваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

увенчаваха е производна форма на увенчавам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).