увенчавал съм

Речник на българския език

1. увенчавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

увенчавал съм е производна форма на увенчавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. увенчавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

увенчавал съм е производна форма на увенчавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. увенчавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

увенчавал съм е производна форма на увенчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).