увенчавал е

Речник на българския език

1. увенчавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увенчавал е е производна форма на увенчавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. увенчавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увенчавал е е производна форма на увенчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. увенчавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увенчавал е е производна форма на увенчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).