увенчавало съм

Речник на българския език

1. увенчавало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

увенчавало съм е производна форма на увенчавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. увенчавало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

увенчавало съм е производна форма на увенчавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. увенчавало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

увенчавало съм е производна форма на увенчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).