увенчавало е

Речник на българския език

1. увенчавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увенчавало е е производна форма на увенчавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. увенчавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увенчавало е е производна форма на увенчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. увенчавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увенчавало е е производна форма на увенчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).