увенчавала си

Речник на българския език

1. увенчавала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

увенчавала си е производна форма на увенчавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. увенчавала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

увенчавала си е производна форма на увенчавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. увенчавала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

увенчавала си е производна форма на увенчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).