увековечило е

Речник на българския език

1. увековечило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увековечило е е производна форма на увековеча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. увековечило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увековечило е е производна форма на увековеча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).