уведомяло

Речник на българския език

1. уведомяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уведомяло е производна форма на уведомя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уведомяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

уведомяло е производна форма на уведомя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).