уведомило

Речник на българския език

1. уведомило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уведомило е производна форма на уведомя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уведомило — мин. деят. св. прич. ср. р.

уведомило е производна форма на уведомя (мин. деят. св. прич. ср. р.).