уварявал си

Речник на българския език

1. уварявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уварявал си е производна форма на уварявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. уварявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уварявал си е производна форма на уварявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. уварявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уварявал си е производна форма на уварявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).