уварявало си

Речник на българския език

1. уварявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

уварявало си е производна форма на уварявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. уварявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

уварявало си е производна форма на уварявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. уварявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

уварявало си е производна форма на уварявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).