уварявало

Речник на българския език

1. уварявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уварявало е производна форма на уварявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уварявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уварявало е производна форма на уварявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. уварявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

уварявало е производна форма на уварявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. уварявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

уварявало е производна форма на уварявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).