уварявала

Речник на българския език

1. уварявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

уварявала е производна форма на уварявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. уварявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

уварявала е производна форма на уварявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. уварявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

уварявала е производна форма на уварявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. уварявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

уварявала е производна форма на уварявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).