убягнал е

Речник на българския език

1. убягнал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

убягнал е е производна форма на убягна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. убягнал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

убягнал е е производна форма на убягна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).