убягнало си

Речник на българския език

1. убягнало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

убягнало си е производна форма на убягна (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. убягнало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

убягнало си е производна форма на убягна (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).