убягнало е

Речник на българския език

1. убягнало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

убягнало е е производна форма на убягна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. убягнало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

убягнало е е производна форма на убягна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).