убягвало е

Речник на българския език

1. убягвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

убягвало е е производна форма на убягвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. убягвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

убягвало е е производна форма на убягвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. убягвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

убягвало е е производна форма на убягвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).