убягаха

Речник на българския език

1. убягаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

убягаха е производна форма на убягам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. убягаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

убягаха е производна форма на убягам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).