уболо

Речник на българския език

1. уболо — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уболо е производна форма на убода (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уболо — мин. деят. св. прич. ср. р.

уболо е производна форма на убода (мин. деят. св. прич. ср. р.).