убола

Речник на българския език

1. убола — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

убола е производна форма на убода (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. убола — мин. деят. св. прич. ж. р.

убола е производна форма на убода (мин. деят. св. прич. ж. р.).