убол

Речник на българския език

1. убол — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

убол е производна форма на убода (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. убол — мин. деят. св. прич. м. р.

убол е производна форма на убода (мин. деят. св. прич. м. р.).