убождал

Речник на българския език

1. убождал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

убождал е производна форма на убождам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. убождал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

убождал е производна форма на убождам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. убождал — мин. деят. св. прич. м. р.

убождал е производна форма на убождам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. убождал — мин. деят. несв. прич. м. р.

убождал е производна форма на убождам (мин. деят. несв. прич. м. р.).