убил си

Речник на българския език

1. убил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

убил си е производна форма на убия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. убил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

убил си е производна форма на убия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).