убил е

Речник на българския език

1. убил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

убил е е производна форма на убия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. убил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

убил е е производна форма на убия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).