убило

Речник на българския език

1. убило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

убило е производна форма на убия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. убило — мин. деят. св. прич. ср. р.

убило е производна форма на убия (мин. деят. св. прич. ср. р.).