убивало

Речник на българския език

1. убивало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

убивало е производна форма на убивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. убивало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

убивало е производна форма на убивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. убивало — мин. деят. св. прич. ср. р.

убивало е производна форма на убивам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. убивало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

убивало е производна форма на убивам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).