убедяло

Речник на българския език

1. убедяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

убедяло е производна форма на убедя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. убедяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

убедяло е производна форма на убедя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).