убедял

Речник на българския език

1. убедял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

убедял е производна форма на убедя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. убедял — мин. деят. несв. прич. м. р.

убедял е производна форма на убедя (мин. деят. несв. прич. м. р.).