убедил

Речник на българския език

1. убедил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

убедил е производна форма на убедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. убедил — мин. деят. св. прич. м. р.

убедил е производна форма на убедя (мин. деят. св. прич. м. р.).